Липсва ми едно перо,
а много има щом надзърна;
по местата са си всичките
останали
и пишат… неуморно пишат,
но не пеят като вятъра в листата
на горите под гърдите ми.
Къде е онова перо което
на реките в мен целува бреговете
и не във бродовете, а
във вирове и в бързеи
с магията си вае сила
...единствено... единствена...