автор: Mitko19

Есента пристигна с вятърен експрес.
Весело намигна: – Как я караш днес?
Още ли събираш сухите треви,
паднали шишарки, борови игли?

Казвам ѝ, че зиме те са благодат.
Бързо се разпалват, хубаво горят.
Върху тях дървата в печката бумтят.
При това са „eко” – умните твърдят.

Есента се смее: – Туй го остави!
Друго те попитах. Как се чувстваш ти?
Тупка ли щастливо твоето сърце
или самотата дните ти гризе?

– Бях щастлив отдавна, в младите си дни,
но не съм нещастен, ти не ме мисли.
Радвам се на всеки мъничък успех
и така животът сякаш е по-лек.

Духна пак. Нататък литна есента
с вид на елегантна, хубава жена.
Спира ли до мене или не – не знам.
Май, че остарявам, щом си бъбра сам.