автор: lennichkata

Малиново утро, няма как да е зима,
падат по мене парченца коприна.
Мое утро, куршумено, светлодалечно
с бързи отбивки и захарно-млечно.

Тук-там закъснели зелени маслини,
по пръстите лепнещ сок на смокини,
бързи боси крачета и шарени думи,
слънчеви капки по есенни струни.

Каручка и конче, и куче на път,
четири лапки дето небето плетат,
баби с къдели и къщи с дантели
жълтите дюли и сини постели.

Малиново утро на къшейче хляб,
леко препечено под слънчев капак,
пеят във джоба ми лъскави кестени,
в своите млади мисли понесени.