автор: erka

...не ме вълнува есента - тъгувам
над разпилените остатъци от лятото.
Преди да се разплача ще прегърна
случайно преминаващия вятър...

Ще го целуна... бавно. С отчаяние
Или с надеждата да ме дари със песен,
а от сланата върху устните му ще узная
как се целува - за последно...

...и после в тих дъждец ще прималея.
След мен ще се вълнува есента,
заради вятъра отнесъл в неизвестност
поредните залязващи листа...