автор: lennichkata

Седнала на сянка, лапа слънчоглед Траянка. Слънчогледът чер, солен, попрепечен, вкиселен.
Опънала е закръглените си бедра, стегнати в леопардов клин и се наслаждава открито на новия си маникюр в цвят презряла слива. Отпива от бутилката с топла лимонада и шумно прочиства хранопровода си от привнесения въздух. Топло е и под мишниците й се образуват мокри, ароматни кръгове. Има още половин час до автобуса за София, достатъчно време за няколко банички и допълнително шише лимонада. Траянка поглежда с нескрито обожание съвършения си педикюр, напъхва шепа семки в устатата си и досущ прегладнял морж, пуска в действие здрави челюсти, които за секунди, превръщат препеченото слънчогледово семе в черна лепкава каша. Траянка подкашля и плюва звучно, облизва солени устни, изчопля с нокът от междузъбието си няколко остатъчни шлюпки и облизва пръст. Изправя се и затяга коланчето "Плейбой" на жълтата си туника с лика на Леонардовата Джоконда. Една забележителна, разкошна и непокорна тлъстина щръква над токата с палавото зайче. Траянка намества чантичката си тип "банан" над левия хълбок, изважда поизмачкана цигара и се взира сред чакащите пътници за огънче. Горещото е легнало на асфалта и пари по гумените подметки. Млад мъж в униформа пуши цигара, подпрян на уличен стълб. Влажният му поглед прилепва по леопардовия клин на Траянка. Цигарата гори пръстите му, но той е очарован, запленен и възбуден от тази жена. Съвършена е. Косите й- чер, мазен въглен, прилепнали в неразделни кичури към широките скули на триъгълното лице. Очите- тесни бойници, зениците фокусирани с цвят на ръждиви кабари. Носът тесен, източен, с по три бръчки от всяка страна. Устните- тънки резени диня, понацапани с червило номер 506, модел "кървав залез". Траянка улавя жегата в мислите на мъжа, попридърпва надолу туниката си, така че, челото на Джокондата се издува под напора на пищната гръд, завърта цигарата между пръстите си и поклащайки се приканващо тръгва към него. Той любезно запалва цигарата й и избърсва с длан потното си чело. Приказват. Той бил от Мироселци, близо било до нейното Дюлево, ама живеел вече в София в апартамент, в блок с изглед към планината. На държавна работа успял да се закачи, в милицията, та оттам дошло и жилището. Сам бил засега, ама сам не било хубаво. В очите на Траянка блясва пламък, тя подхваща униформения под ръка и отиват за банички и лимонада. Качват се на автобуса и се сбогуват с провинцията, с нейните притихнали къщи, с асми натежали от плод и с ниви, пожълтели от слънце и ръж. Километри, километри се търкалят, търкалят се и мислите на Траянка. За Дюлево не ще да слуша повече, ни за дюлите му, ни за меката му ракия. Иска да остане в София и да работи машинописка в някоя кантора, както стори и Гинчето от Черешовица. Че то сложно не е, чукаш, тракаш и ей ти работа мечта. А и Траянка бе виждала пишеща машина веднъж-дваж, пак там, у Гинчето, Не е невежа някаква. Само да стигне до Софията и ще видят ония ми ти префърцунени столичанки, какво значи жена с чар, ще ги отупа набързо и ще им сбере и ума, и страха. А пък това плешивичкото полицайче от Мироселци ще се окаже вълшебен помощник. Не е особено привлекателен, даже хич, ама стройничък го дава, височък, че и апартамент има, че и с изглед даже бил към някаква планина. Не е лошо момчето, па и как я поглъща с поглед, в кърпичка й е вързан. Тия лековити мисли галят душата на Траянка и тя приляга на рамото на младия държавен служител. И туй рамо е хем твърдо, хем стабилно, че и удобно е даже. Слага ръка в скута му, въздъхва дълбоко и простенва продължително и доколкото й е възможно нежно. Траянка не е проста и веднага усеща как на него му прималява от желание да я има. И в тия нежни ласки минало времето и младите пристигнали в София. Първо се отбили в апартамента му да поотдъхнат, ама се позабавили и съвсем се задъхали от вече споделената страст, та така и вечерта ги заварила на кревата. Пили по четири-пет дюлеви ракии, хапнали мироселски кюфтета и се тръшнали да спят. Така минали седмица-две и Траянка встъпила в благочестив брак с Рангел, щото в грях не бивало да се живее. Не станала Траянка ни машинописка, ни градска легенда, щото това тежка работа била и уморителна. А на столичанка не подхожда да се мори за лудо. Па и откак и родила Митю, съвсем изтощена се усещала, та Рангел поел грижата и за хляба, и за салатата, та да може тя да отдъхва в повече. Хубав човек бил Рангел, ама откак Траянка напуснала семейното легло и се бухнала на дивана пред телевизора, той се отдал на дюлевицата, дето добри роднини пращали на семейството за кеф и берекет. Тая ракия Траянка не близвала, щото тя за селяни била, за прости хора, не за фин човек като нея. Питиета само от магазин пазарувала, така, както подобава на градския човек. Зазидали терасата и изгледът към планината изчезнал, но пък апартаментът станал с една педя по-широк, щото то на човек простор му трябва, а не някакви си планини и планински изгледи. Мислил, струвал Рангел що да стори да върне любовта, и ей го на, появява се росен-росен на вратата с букет розички- светли и нежни като усмивка.

- Ей, Траяно, Траянке, любов моя прелетна, върни се при мене и остани да ме грееш до гроба!

- Мършо ниедна, просташка, какви са тия китки глупави, пършави дето ми мъкнеш! Лук немаме, лук!, и цигари, глупако! Върви до магазина, нещастнико прост! - нарежда Траянка и плющи с китката по врата влюбения стар Рангел. Той залита, опира се у стената и беж до супера по чорапи. Купил Рангел цигари, ама лук не взел, взел семенца да посее в едната стара саксия. Сърцето му птиче тупкало, тупкало и мъка голяма хвърлила шал зимен, студен. Пушила Траянка и за лука забравила, а Рангел пил една дюлева и боцнал семенцата в саксията. Водица им налял. И умрял. А после дошла сметката за тока и Траянка отишла преса да продава в РЕП-а! Вечер хвърляла пилешки кости през терасата върху омразните съседи. Нощем се промъквала и пукала гумите на колите с макетен нож. Чакала вятъра да се разгони и дърпала прането на тия отгоре, събирала кестени и пушела. А Рангел го нямало. Ама нов телевизор и взел сина й Митю, цветен, широк, по последната мода, а после заминал със саксията на баща си в Мироселци. Там въздух имало и слънце, та лукът се наперил и размахал перчем. Лук е, ама и той искал слънце и слънце в себе си имал. А нощта припълзяла изтощена, въздъхнала и легнала на дивана до Траянка. После някой духнал свещта. И почнало тъмното.