Понякога полита мисълта ти
след босоногото и свежо изумление.
(Така случаен пътник вдига облак пеперуди,
накацали край локвата на пътя.
Така се реят в нощното небе
човеците в картина от Шагал.
Така, от раменете на момичето,
отмъква вятър лекият ѝ шал.)
Ти бързаш да запишеш – с думи или с четка –
това, което в полет си видял.
Защото подозираш – ефимерното
единствено те прави цял.