Днес на нашия балкон
натресе се циклон.
Първо боклука разпиля,
после и вестници прочете.
На мама той прането взе
и го отнесе във небето
с него там на рок игра
после го изпрати в друга махала.
Гърнето със цветята спука
и без от нищо да му пука
три стръка взе и на непозната
намръщена жена сложи във ръка.
После дъжд от някъде извика
и снего се поля и се разсмя.
Изтръгна всички жълтички листа
и в небето той ги разпиля
спретна свежа есенна заря.
Вратата на балкона итрещя
и котката ни мила скри се под килима.
А аз?
Седя си мирно зад стъклото,
седя си мирничко и мисля.
Защо ли мама с тъжничка усмивка
ми казва често-Миличкият ми „Циклон“?