автор: traveller

Напусни ме, когато денят е застинал, отпуснат и стъпкан
като някаква чужда тъга.
Като бавно, което ме мръква,
като студ със различни врати, през които не може да влезе,
като свят, който даже без дни е способен и нощи да вземе…

Като своя сълза ме спаси. Като бликнал - и спънат от камък.
Като мокър, бездомен, въздишащ –
и разбрал, че без тебе е нямо…
Прекръсти ме и Бог да е с мен. А от кръста когато се свличам,
не мисли, че ще бъда роден. Аз ще бъда отново... различен.