автор: vesan

Ще умра! Всички връзки с живота до тук,
всеки път за назад ще превърна в руини,
всеки мост ще подпаля и спокоен, напук
на нелепата вяра, в пустота ще премина.

Ще умра! Отървал се от житейската злоба
ще очаквам злорадо да намеря ответ
на въпроса; Какво ни очаква след гроба?
Светлината в тунела? Раят? Адът проклет?

Ще умра! И накрая, на финалната права,
към безкрайните бездни аз когато пътувам;
“Значи прав бях, да не вярвам в безсмъртност!” – тогава
ще си мисля навярно, но не ще съществувам...