автор: edelweiss_95

И тая сутрин Минчо се събуди сред непрогледната, студена мъгла, която се спускаше над палатката, която бе обшита с найлон и одеяла. През септемврийската нощ, над циганския катун бе паднала първата слана за тоя сезон, но Минчо, един от местните дървари, поне още месец щеше да поработи в мешовата гора, която осигуряваше хляб на него и близките му.
Дълго мисли през хладното утро младият дървар. Нощта му се стори твърде продължителна. Въртя се доста върху тънкото черже, което едва покриваше зелената трева, отъпкана от неговото тяло.
Картина подир картина, пейзаж след пейзаж, всичко наоколо беше покрито в прошарената окраска на стария лес, когото мъжете безмилостно поваляха ежедневно и прекършваха извисените му корони, които отдалеч очертаваха тамошния балкан.
Щом изпи кафето си, Минчо се качи върху прегърбения катър и пое към Двете долчини. Не го биваше сега, главата му се въртеше. От известно време беше неспокоен и това личеше във всичките му действия. Едно събитие, което се случи преди повече от месец го глождеше и не му даваше мира. Случи се на Илинден, точно в тая гора, дето се намираше в момента и той.
Минчо и неговият по-малък брат Илю бяха разпрегнали катърите. Поседнаха на мъховата поляна, която покриваше земята около тях. След като се наядоха, Илю започна да реже сам, а Минчо отскочи до отсрещния баир с един от катърите, където се намираха останалите дървосекачи, за да вземе бензин от тях. Беше им останало малко количество от горивото, но нямаше да им стигне за през целия ден. Докато Минчо отсъстваше, Илю се прехвърли върху едно величествено, вековно меше. Запали своето оръдие и започна да забива дългата шина в дебелото стебло на дъба.
Минаха няколко минути. Минчо се опомни и видя пред себе си дълъг клон да пада отгоре му. Тутакси захвърли режещата машина и се отмести бързо назад. Какво ли щеше да стане. Мъжът трепереше. В неговото съзнание бе изплувала картината, която всеки път преминаваше като влак пред неговия поглед. И този път Минчо видя как старото меше пада върху брат му Илю, а той се провиква към него от катъра, с който носи бензин... Уви, Минчо е безпомощен и отново става свидетел на смъртта на по-малкия си брат Илю.
Като дойде на себе си, Минчо остави бензиновия трион. Катърите дишаха тежко, а отдолу, от тъмното дере се чуваше водата, която миеше камъните по дъното на тясното корито. Водата течеше, но споменът за смъртта на Илю никога нямаше да бъде измит от мислите на Минчо и всеки път, щом той започнеше да реже дърва, щеше да се появява.
Илю бе убит от дърво, ала неговият по-голям брат Минчо, умираше всеки ден...