Щастливите двойки, облечени в най-хубавите си дрехи, стояха в двора на училището заедно с децата си. Всички в приповдигнато настроение обикаляха наоколо, здрависваха се с познати, прегръщаха се.
- Скъпи, виж, и Едуард е тук с родителите си – побутна Вероник малкия си син, който се усмихна срамежливо и се сгуши в нея.
- Какво има? Няма ли да отидем да ги поздравим? – учудено вдигна вежди Дан.
- Добре – примирено се съгласи малкият – Но после може ли сладолед?
- Ах, ти! – размаха престорено строго показалеца си Дан.
- Уважаеми родители! Скъпи деца! – разнесе се надлъж и нашир топлият баритон на директора от големия екран, вграден в стените на училището – Днес вие за пръв път ще отворите вратата към голямата наука. Добре дошли в храма на знанието! Според древната традиция, за да ви върви по вода… – директорът се усмихна, намигна закачливо и щракна с пръсти. От небето се посипаха ситни капчици вода. Децата запищяха от възторг. Родителите се усмихваха снизходително. Стройни и красиви с дългите си коси и съвършени лица, майките стояха зад малките си съкровища и разнежено галеха любимите главички. Колко са хубави и умни! Че кога пораснаха толкова, че да им ги вземат за училище!
- А сега – сбогувайте се с мама и татко. Ще ги видите в края на годината – усмихна се широко директорът.
При това изявление Вероник, която беше обвила ръце около сина си, го притисна силно към себе си.
- Мамо! – извика той, обърна се учудено и вдигна поглед към нея.
Очите ѝ му се сториха странни. Бяха целите плувнали в някаква течност. Една голяма капка се откъсна и падна право върху челото му, стече се надолу по носа му и влетя право в устата му. Беше леко солена, топла и блудкава.
- Мамо! Да не си болна? – разтревожи се детето.
- Тя е добре, Крис! Всичко е наред – усмихна се Дан – Я виж – приятелчетата ти се събират отпред. Няма ли да отидеш при тях? – побутна го насърчително, а на Вероник прошепна тихо:
- Какво ти става, притесняваш го! Вземи един релаксин!
- Да, да! – изхлипа жената, пое си дъх и се опита да се овладее, но сълзите напираха упорито, пълнеха очите ѝ и бързо се стичаха надолу – Толкова дълго го чакахме, а сега ни го взимат! – изхълца жално Вероник. Две солени вадички се втурнаха по гладкото ѝ лице без нито една бръчка. Тя извади кърпичка, избърса ги и шумно издуха носа си, с което привлече вниманието на всички около себе си.
- Да извикам ли лекар? – една жена до тях потупа леко Дан по ръката – хиперемоция?
- Не, не, моля Ви, няма такова нещо – усмихна се любезно Дан – тя просто малко се вълнува, Крис е единственото ни дете.
- Аха – кимна уклончиво жената и погледна на другата страна.
Малкият Крис се запъти неохотно към групата познати деца от категория А, които се подреждаха в сектор А срещу входа на училището. Направи няколко крачки и се обърна да погледне майка си.
- Хей, Крис, тук сме! – помаха му приятелят му Еди.
Крис разсеяно вдигна ръка и пак се обърна да погледне майка си. После изведнъж се спря, обърна се кръгом, затича се към майка си и силно я прегърна.
- Ооо! За сектор А е доста спонтанен, не мислите ли, господине? – отбеляза строго елегантна дама с огнено червило и коса стегната на кок, вдясно от Дан.
Той се обърна рязко и се насили да се усмихне:
- А Вие сте?
- Училищният психолог госпожа Екуилибра, приятно ми е – изгледа го подозрително жената – Ще трябва да поработим върху тези емоции. Заповядайте с майката в приемното ми време след тържеството – кимна строго с плътно стиснати устни и му подаде визитката си. През това време не отделяше поглед от Вероник и Крис, които бяха силно прегърнати от другата страна на Дан. Вероник прошепна нещо на детето си, целуна го силно по двете бузи, усмихна му се и го увери:
- Всичко ще бъде наред, миличък!
Успокоено, детето се запъти към приятелите си, без да се обръща назад този път.
- Хайде, Крис – замаха към него Еди – високо русо момче с нежни сини очи.
Всички в сектор А бяха поразително красиви и добре сложени – точно десет момчета и десет момичета – елитът.
Крис беше почти стигнал до децата, когато изненадващо една възпълна жена с разбъркана коса се втурна срещу него и го стисна в прегръдките си.
- Момчето ми, откога те чакам! – разхлипа се жената.
- Но какво! Каква е тази? – затича се към тях Дан, последван от Вероник.
Обърканият Крис стоеше в прегръдките на жената и я гледаше учудено.
- Госпожо, не Ви познавам – усмихна ѝ се мило.
- Госпожо, моля Ви веднага да пуснете сина ми! – нареди ѝ Дан, леко запъхтян от тичането.
Вероник разтревожено гледаше жената.
- Така ли, Дан? – жената вдигна глава и погледна Дан право в очите. Страните ѝ горяха, очите ѝ бяха силно зачервени и изморени със ситни бръчици отстрани.
- Мария? Ти? – объркано измърмори Дан.
- Да, любими, аз– изморено потвърди жената – А той – той е нашето дете, нали? За което толкова дълго си мечтаехме, преди да ме…
- Мария, но ние се разделихме преди години…
- О, да, оказах се негодна за теб, скъпи – усмихна се жената, докато все така силно стискаше Крис.
- Госпожо, пуснете детето ми! – дръпна я изведнъж за ръката Вероник – Той е моето дете, не е Вашето!
- Така ли, лигло? И защо да е твоето – с какво ти си повече от мен – изсъска жената срещу нея.
Междувременно от двете страни на жената бяха застанали двама усмихнати младежи. Единият се доближи до ухото ѝ и тихо, но отчетливо прошепна:
- Госпожо, пуснете детето и веднага елате с нас! Въоръжен съм, госпожо!
- Всичко е наред деца! Това е само малка шега! – извика силно другият към уплашените деца наоколо.
- Шега ли? Шега ли? Не деца, това не е шега! – изкрещя силно жената.
- В мен има бомба, деца! – изкиска се тя – Ако някой ме дръпне силно, тя веднага ще се активира! Имайте предвид, деца! И родители! Вие, Избраните! – продължаваше да крещи истерично жената – Кой ви избра? Защо вас? Защо не мен? И аз съм жена! И аз съм майка!
- Дан, коя е тази? – прошепна задъхано Вероник в ухото на объркания мъж.
- Тя, тя… – колебливо започна Дан.
- Как коя съм, лигло! – изкрещя жената – Аз съм жена му, Мария. Гените ми бяха негодни за майка на сина му. Затова ме смени с теб.
- Стига, Мария, недей! – неуверено я докосна по ръката Дан.
- Госпожо! – изведнъж ласкаво я повика Крис.
- Да, момчето ми! – изненадано възкликна жената, нежно му се усмихна и като прихвана в шепите си лицето му, коленичи, за да го погледне в очите.
- Мама казва, че като я целуна, всичките ѝ желания се сбъдват – кимна ѝ окуражаващо – И Вие ще си имате дете, госпожо! Затворете очи.
Докато с мъка сдържаше бликналите сълзи, жената го послуша и затвори очи.
Малкият Крис се приближи до нея и бавно целуна изпръхналите ѝ устни.
____________
* Разказът е продължение на разказа "Избрани"
https://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=188463