автор: rawiri

Щом се сринат с земята градежите,
във войната със идния ден,
той ще падне смъртно прострелян
от куршума изпратен за мен.

Ще бликне мастилено черна
кръв по бялата плът.
И в братска могила ще легне-
поредният труп, върху труп.

Сред димящи отломки от Минало,
аз ще бъда един оцелял,
опръскан със капки мастилени-
кръвта на пореден другар.

А подобно на хищник раззината,
във войната със идния ден,
ще ме дебне отново Могилата-
да затвори пастта си след мен.