автор: lennichkata

Имам седем листа и дъжд от ноември,
куче с боси крака и сняг от декември.
Имам птици от юг и шарени знаци,
парченце памук и мокри мустаци.
Имам поле и дъх на коприва,
имам земя и стих на тетива,
имам усмивка на спукан балон,
седем отбивки и счупен вагон.
Имам меките лапи и пръсти коприна,
имам липи и вкус на малина.
Имам небе като струна дълбоко,
виждам море, от връх по-високо.
И седем неща, и седем посоки,
слепи вълни погрешно високи,
тихо ръми си надежда позната,
седнала тихо с ключ във ръката.
Седем сълзи отброи небосклона,
проклет да ръмжи крещи телефона
песен за теб и за мен, и за някога.