автор: liulina

Стените в мен са тънки и ехото крещи,
самотно ехо, чуваш ли го любов,
в завихрените есенни листа си ти,
задухал северняк със сребърен обков?
Отпивам те сякаш силно вино,
което мръзнещата ми душа опива,
сърцето ми е крехко и ранимо,
а да си жесток безумно ти отива …
Навън е есен и щурците пеят,
защото знаят, че с нея си отиват,
останки от живот в тялото им тлеят,
а моите очи без тебе не заспиват!