автор: apostola

Вчерашната ми следа
днес покрива се във бяло.
Чувството ми в резеда
във душата се е свряло.

Бели пламъци горят
по полетата заспали.
Не за радост, а за яд
се задават зимни хали.

Над затрупания път
бяло мляко се разлива.
А в домашния ми кът
твоя образ с мен се слива.

Думите ми са във лед,
щом и ти не си до мене.
Чувам птиченце на плет
в студ душата му да стене.

Аз замислен тук и сам-
във сърцето със болежка,
чувствам вече и го знам:
зимата ще ми е тежка...