Започва есен. Тайничко дъжда
със перли паяжините поръсва.
Целува мокро цветната леха
и влагата от шлифера си тръсва
над хризантемата със жълтата глава
и над опадалите листи в двора,
където птиче с тънички крачка
кълве зрънцата есенна умора...
Но някакъв си заблуден щурец
засвири много смело във листака
и сякаш с тъничкият си гласец
помоли есента днес да почака...