автор: pavli

Докосвам се до вечността...
Изплитам своите пътеки...
Сезон красив на младостта
през мен минава… за да свети...

Докато виждам път, аз няма да се спра.
И няма да се моля той да свърши, зная.
Защото щастието е по пътя да вървя –
да продължа след края...

И истината ме вършее на хармана –
да ме отвее от плява и слама…
докато до зърно бяло оголея…
във времето отново да покълна…

Изписвам тишината.
Лекувам се с мечтания.
Не се побирам в думите!
И си оставам една кървяща рана...

Моята отправна точка –
пулсът на Вселената.
Оставям своите пътеки –
да ме разплитате след мене.

© Павлина Петрова