автор: daro

На любимото ми пале,
с таящата малинка под окото
и с разцепената лапа,
надве-натри
му спретнаха съдбата.

Захвърлено
при неговите братя и сестри,
в душевното ни гробище в Батак,
все още то скимти
и с опашката си драска
ръждивите мъгли.

– Мило мое, усещаш ли живота
като дъжд в улука!
Дай муцунка...

и вечен ти покой.