автор: traveling_musician

Когато някой ден отслабнеш
и нямаш нищичко за казване,
тогава всички те забравят,
като ръжда от кротка брадва.

"Delete" натиска всяка обич
към всички стихчета изгубени.
Една мушица бършеш горе,
залепнала на изгоряла крушка.

А колко му е, да се сетиш,
че може пак да си в началото.
Върти животът "copy-paste",
за да куцукаш след мечтата си.

Но ако си докрай ненужен,
какво пък, натисни "undo"!