Улових есента,
улових я в кадър.
Въздишка на лист отронил се
застинал в нищото
тежи на плещите му лятото,
дочакал полъха на вятъра,
на тупкащия дъжд
по клоните разголени
по локвите-
отрязан къс от смръщено небе
и слънцето сред тътени
и облаци да се провре.
Улових есента
в капка дъжд,
в тъжен лист,
улових я в кадър
…в стих.