автор: NovelaDenarova

Като на сън аз родих се и пак като на сън живях.
Борих се сама със себе си, обичах и дори мечтах.
Губих, страдах и падах, само за да се изправя пак.
Притаих се и смирено чаках- вярата да ми даде крила,
но силата да съм винаги себе си, така и не овладях...

Буря в душата ми вилня, а мислите раняваха като нож.
Реки събрани от сълзите ми завлякоха ме в нищо-то
и там нито път видях, ни брод и за дълго сама останах...
От непрогледната мъгла реших постеля да си направя,
но сигурна да се почувствам, дори за малко, не успях.

Сега ръцете ми са празни, а нозете отдавна пребити,
от камъните из кривите чужди пътища на живота,
където скитах за да открия моя път- вечно недостижим.
Едно е ясно, въпреки отреденото ми тука на земята,
завинаги мой дом ще са слънцето, луната и звездите...