автор: mariq-desislava

Наближава потайната вечеря на пустите светове,
заклещили в причудливите си кости мен -
наполовина човек,
наполовина прелестно нищожество.

Познавам формата на тишината –
нося я на всяко рамо
и смъртта познавам,
която е всъщност живота
в истинската си същност.

Нека да спи есента под камък,
защото с нея идва края на света
и свършека на проливното отчаяние.

Тинестия гръбнак на дните дълбае
с пословична твърдост излишното
ми сърце,
а светлината е илюзорна обесница,
обещана от обладани богове.

Нито петокнижието ще помогне,
нито пък евангелията,
защото живеем в откровението
с ново небе и нова земя
и с нищо, нищичко по средата.