Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: fripiashop
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13942

Онлайн са:
Анонимни: 403
ХуЛитери: 0
Всичко: 403

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛятото на моето недоволство...
раздел: Разкази
автор: Kanegan

Беше горещо и дъждовно лято.Объркани и уплашени за своето жалко съществуване люде бързаха да се заситят, осигурят, подплатят с всичко.Като за последно.Сякаш идваше краят на света.Работех в неуютна закусвалня.Пак за пари, без да се вслушвам в поривите на сърцето или живота на душата си.Беше тежко и безумно, недоволно време.Потиснатите ми емоции ме разяждаха, като гнилостни червеи, а душата ми бавно боледуваше,клонях към своята смърт.
Озверели колежки ,озлобени отношения , не знам, как бе милостив Бог, за да търпи подобно двуличие в името на едни "книжки".С които се чувствах по- красива с новите рокли, лъскавите чехли, нова чанта или шарено бижу.Душата си иска своето.Докато изведнъж се разбунтува всичко в мен и си казах:"Стига!"Шефът се въртеше около мен,развоалирал чистота на душата ми, почтеността в действията ми, невъзможността да ме удавят в блатото на пороците, или да се поддам на неговите "мъжки" пориви.Ужасът, който изживях бе поредният урок, който ме научи на много неща и ме сложи на мястото ми... Появиха се картините с пръсти, цветни,леки ефирни от отвъдните светове.После поканата на нея Виолета. Беше горещ ден от август, купето беше спарено и задушно, като африканска пустиня, а горещите вълни ме обтягаха в обръча на страданието...Ето и спирка Асеново.Слизам на нея, по белите варовикови камъни.Виолета е с вързана коса и младолико излъчваща свелината от душата...Намираме се, почваме да се надпърхваме с радост и поемаме нагоре по пътя. А той няма край, разказ след разказ.Снимка край цвете в цикламено, радост от шума на реката, нахалство на дребни мушици, и пак разговори на душата за музиката...Нагоре слънцето ни жари, диво зайче е по- уплашено от двете ни,жълъдите са красиви с рошави зелени калпачета.Шипките са с вкус на природен шипков мармалад, и слънчево кисела жилка.Глоговете са сладки и подкрепят сърцата ни,от което имаме най- малко нужда в момента.После след няколо покани да ни карат, и купища остри завои се подава селото.Визитка за красотата му е първата къща на белгийка.След двадесет метра се виждат двете къщи първо на Петър, покойният доведен син на Виолета, а след това виждам табелката за нейната наследствена къща като паметник на културата.Влизам в една най обикновена на пръв поглед къща.Дворчето е с избуяла трева.Пътечката не се вижда, но терасата с дървени стълби и обков ме пленява...Влизаме под навеса и уморените ни души отдъхват.Ето стоплената манджа ме засища и тръгваме към местния извор и могилата.Там Виолета, всеки ден посреща изгрева, а сега из пращаме слънцето.То сияе, изпраща ни червени фигури, снимам светлите същества и чувам "О соле мио".Сядаме на тревата и изчитаме стихосбирката в ръцете ми.Мащерката простира аромата във въздуха, ние сме отворили дробовете си и дъха ни спира...Поемаме по пътечката под ореховите сенки и цикламовите хурки.Вещо разказвам за познатите билки и котешката стъпка, като любима билка на Левски,ригана, бабините зъби.Стигаме чешмата,отдалече водата пее,чака ни, търси душите, на които да разкаже вечерната си история...Виолета с болка разказва, как всяка сутрин почиства по малко тревица, за да открие чешмените корита.Пълним съдовете и поемаме по пътечката от другата страна на селото.Вечерта неусетно се спуска над хълмовете, долу реката шуми и дълбокият хлад се простира към върховете.Сядаме и решаваме да видим другата къща.Едва напипваме стълбите и ето стаята с пирамидата.Лягам с удоволствие под пирамидата, за да усетя енергетиката...Слизаме пипнешком на долу, а стълбите проскърцват.Щурците свирят не само неуморно, а надсвирват покоя.Понякога чувствам тишината как ме кара да обезумея отудоволствие,неконтролируемо, но в него чувствам душата си.Боже, жива е щастливо ми е ...Ето решаваме да продължим разговорите си на дълбоки духовни теми.Сипва ми бяло вино с 22 билки, а жадната душа пие на дъх...Шест чаши вода утоляват пожара в мене...После се качваме да видим музейната сбирка...Тук всичко говори...На някакъв стар език, който те свързва с корена...Ето дипломите на съпруга и адвокат.Те са със стария правопис и тройките се броят за петици или шестици, защото професорите са завършили във Виена или Европа.Виолета на снимка със 35 години по-възрастния и съпруг.Не знам, не мисля само чувствам и поглъщам духовна храна...Стара цигулка, старо канапе, стари фотьойли.В другата стая е огнището,стари дървени лопати за мятане на хляба, нощви, дъска, лавици, едва дишам.От старата къща съборена из основи от земетресение остават руини.След сърдечната загуба на съпруга и, сама започва и я възстановява.Просто намира една бележка в тефтерчето на мъжа си за желанието му да направи от родната си къща музей.Бил е първият адвокат в селото,изучен след загубата на брат и сестра.Виолета събира майстори да изплетат пръчкии започва да маже с кал, с ръце на оперна певица...Влизам в другата стая.Тя е спалня, извезани от най- фина материя нощница, риза за мъжа,гледам стара ракла с обем за две триризи и рокли ...В един живот това е достатъчно...Омагьосана съм.После сядаме пак на хлад.Виолета ме подканя да пиша в книгата за впечатления.Няма я душата скри се омагьосана в орехова черупка.Питам я какво да пиша, мълчи..Качвам се пак по стълбите и сядам пред тетрадката, пак питам душата и започвам нещо от рода на:Тука няма време, минало,настоящо, бъдеще.Има само любов.Така ме води сърцето да оставя тези слова.Любов отвъд времето, пространството от Вечността, любов между две души на Виолета и Никола.Дай, Боже всекиму такава любов!Виолета ме настанява да спя в стаичката в долната пристройка.Виждам мандала и ахвам, а от прозореца от малък портрет ме гледа Учителят.Думите са излишни.Лягам, но сънят не идва.Мирише ни на старо и хубаво.Изведнъж се сещам за рождената дата на съпругът и 30.06.1910г.,жизнен път-господарско 11.Бил е на лекциите на ПетърДънов на Изгрева.Случайностите са закономерности, луната с меден отенък отгоре цяла нощ ми светеше.Провираше се из листата и клоните на дърветата.Не спах, три часа бяха достатъчни.На сутринта поехме към гара Асеново...Душата ми беше оживяла или възкръснала за нов живот, намерих я, плаче ми се от щастие...


Публикувано от alfa_c на 06.09.2018 @ 14:57:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Kanegan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

21.10.2021 год. / 01:12:15 часа

добави твой текст
"Лятото на моето недоволство..." | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лятото на моето недоволство...
от secret_rose на 18.10.2018 @ 21:22:54
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Това е истинска случка, нали, тази среща :)
Преживях нещо подобно - по нова година се намерихме с най - скъпата ми приятелка, която цели 10 години мислех за изгубена, за починала. Неописуема е радостта...

Много човешки написано.


Re: Лятото на моето недоволство...
от Kanegan на 19.10.2018 @ 18:40:55
(Профил | Изпрати бележка)
Писано е по истинска преживяна история, след като намерих една сродна душа...За разтърсващо приятелство лесно се пише,защото е от душа...Още повече за човек на изкуството зодия телец!!!

]


Re: Лятото на моето недоволство...
от mariq-desislava на 07.09.2018 @ 08:24:29
(Профил | Изпрати бележка)
Във времената на върлуваща бездуховност ти си ми спасителното островче.{}


Re: Лятото на моето недоволство...
от Kanegan на 07.09.2018 @ 10:05:00
(Профил | Изпрати бележка)
Деси, бих казала, че това е време на краен материализъм...Но всичко ще си дойде на мястото...Като гледам как чужденците ценят българската природа, селата обезлюдяват, а младите хора неврастенични, искащи, виртуално омагьосани, кратки връзки, разбити емоции между хората, всеки работи за парата, не я отричам, но мярката...в ПОЧТЕНОСТ на действията, здрав морал, мисля,че селата ще ни възродят.Още покойният Атанас Буров го е прозрял...На такива чисти природни места, човек може да преоткрие хармонията...Радвам се,че прочете.Светъл да е денят ти!!!

]