Да събудим страстта ти! –
молеха формите ми
докато прилепваха към твоето тяло.
Стихваха, за да запомнят.
Чакаха.
Бяха ти огледало –
сънено с теб се протегнаха в мрака,
малко се поколебаха...
И много бавно
простена чакането
прониквайки между бедрата.
Кожата ми –
рибарска мрежа –
хващаше
разколебаните мисли.
Ускоряваше дишането.
Ти беше нежен.
Аз молейки те, оставах чиста.
А после...
Ритъмът щеше да е виновен...
Тръпнещо запулсира.
И разгаряше огън.
В ръцете му се извивах...
А устните ми
безжалостно
пиеха
всички твои греховни въздишки,
за да останеш
почти без сили
докато шепнеш в ухото на утрото:
„Майната му на всичко!
Искам я!“