автор: verilava

Миниатюрното бабе
на своя роден край ще иде,
сбогом с всекиго си взе;
квартал да ѝ завиди –

от седмици багаж реди
и три неща изважда, слага.
На родата армагани пригласи
с продънен джоб и дума блага.

В нашия мобилен век –
на двеста километра!
За ней са толкова далек –
на другата планета!

И моли се на своя бог,
а той бе някъде встрани
(ти знаеш ли, баща ѝ бил пророк
и църква основал – иди, зърни)

да́ ще Господ я закриля
в пътя ѝ натам,
да се върне здрава, жива,
отново да прегърне нам!

И не за два-три часа с влак
и малко с автобус до село,
а сякаш чак до морски бряг,
с кораб, в бури, смело,

през пустинята, с камили,
на седло на кон, във тръс и пот –
ще достигне, братко мили,
на поклон пред Божи гроб!

Тъй в битки, страхове и грижи
мъкне всеки свойто бреме –
на един се песъчинка вижда,
а друг Сизиф е в свойто време.