автор: KBoianov

...И когато Сатана слезе на морския бряг,
хвърли мрежите си, но не във водата.
Улови той като риби роднините на ония,
що се възправиха срещу него.
С празна памет и кръвожадни очи,
те бяха ръката му ,що стисна сърцата на людете.
Разколебаха се верните Богу,
видели най-скъпите си, наредени в редиците на злото.
- Вижте! – извика един ангел, като се изстъпи напред
- Вижте какво са им сторили!- и махна с криле.
Тогава всички видяха отровнозелената омара,
що беше попила в същността им.
И се понесоха ангелите,
та извлякоха всичката сатанинска злост,
що беше в телата на обладаните.
Събудени от унеса, мнозина не знаеха де са.
Отпаднали и обезверени,
те бидоха насочени към речната долина,
да умият докрай омарата сатанинска.
Сред тях имаше една болярка,
нарекла се Принцеса на Светлината
и искаше да се бие с дяволската паплач.
Огледа я предводителят на ангелите,
проникна в дълбините на душата й,
отърси криле и рече:
Ти един път си предала Светлината.
И сега едва едно пламъче мъждука.
Без вяра няма Светлина
и не може да бъдете войни на Светлината!
Амин.