автор: misteriavechna

Младостта отминава,
мимолетна и кратка.
Оставя си по една
нерешена загадка.
Преметнала дръзко
крак върху крак с
незапазено място
в бързия влак…
небрежна и сладка,
брои- гара след гара,
любопитно се визира
в другите пътници.

Младостта отминава,
ненадейно, без поздрав,
настъпила грубо
няколко лелки,
възмущава критиците,
мрънкащи долу пред блока
и лети подир птиците
без да и пука.

Младостта отминава,
търсеща нещо,
чака някого, някъде
на измислена среща,
вярва още в приказки,
които наяве отрича,
изживява мечтите си
и без да се сбъдват.

Младостта отминава,
така непохватна,
превръщаща в спомени
несръчно подхвърлени
свалки, суетно наконтена,
изкълчила глезен,
се оглежда във витрините
търсейки себе си.

Младост, не отминавай,
остани още малко,
боядисай в ярко косите,
татуирай се цялата,
напий се до козирката,
дори се надрусай…
и забрави да си ходиш!