автор: traveling_musician

Когато бях пътуващ музикант,
броях крайпътни паузи.
До музика не стигнах, не можах...
И нямам нищо за разказване.
На гардероба старият ми куфар
мълчи, като усмивка на Никулин.

Когато бях пътуващ музикант,
изгарях всеки миг във Арктика.
Пред всеки вулканичен айсберг
измислях нови думи и галактики.
А из словесните висулки
треперят стихчета изгубени.

Когато бях пътуващ музикант,
не знаех колко съм богат.
А днес, - как искам да съм малък,
като усмивката, безкрайно кратка!
И фантастичното не е помпозно,
каквото е в съня на Берлиоз!

Аз вече не пътувам. Музикант ли съм? -
не знам. От музика съм глупав.
Отнякъде ме гледат сто галактики,
Никулин, Берлиоз и моят куфар...
Започвам всеки ден от нулата
със музика, която не пътува.