автор: Kanegan

Когато августовска вечер,
налива залеза със дъх на мащерка,
нощта се спуска с лик на самодива,
и бавно струите чешмени плачат...

Орехите бавно си нашепват,
вечерни приказки по ридовете,
и дъх пелинов вятърът догонва,
а слънцето догаря в кладата си...

Нощта разплаква тишината,
щурците се надсвирват с полъха,
луната в медена молитва,
се крие в сенките на клоните...

Омаен август, с вкус на бяло вино,
в стрехите се догонват сенките,
и само вик на нощна птица,
се спуска и проскърцват стълбите...

А утрото се крие в здрача,
след нощ безсънна обезумяла,
копривените сенки изсветляват,
окъпани звезди изпъждат мрака...