Понякога сънувам тишина
и иглолистни капки
викат тихичко,
без ехо.
А, съм съм само
дънер
ням,
с обелена душа.
Дори с облаците не говоря,
на слънцето
помахвам
без слова.
Рисувам тихи стъпки
на пътник,
уморен от шум
на думи,
прегръщам тънките иглички.
И...
просто иглено мълча.