автор: yotovava

Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.

Да спра да плащам сметките за ток,
да не вися по цял ден на опашка,
и в дланите ми моят Господ Бог
неземната си благост да ми праща.

И никога да не изпитам страх
какво ще кажат тъпите съседи.
И – да ошетам, както го живях,
живота си, преминал във безреда.

Кураж да дам – момичето у мен
да има смелостта да си отиде
от този, който ме държи във плен –
покорна, тиха, сива и невидима.

Нима страхът ни кара да грешим
да стискаме душите си в окови?
От нас да си отиват – яко дим,
забравени – най-светлите любови?

И през страха ти – твоя мъчна кал,
завърне ли се другият при тебе,
разбираш, че до днес си оцелял,
защото бил си някому потребен.

27.08.2018 г., София