автор: RockAround_theC_l_ock

На летописеца на Мамин дол...

Когато пролетно цъфтят налъмите
и котките сърби ги под опашките,
църковно лъскат дядовци такъмите –
набожно бабите си свалят прашките.

Нощта, от зор ѝ втасват чиабàтите;
една луната опънатo-изпружена...
На всяка къща скърцат ѝ креватите
и пъшкане се носи теменужено.

На бабаите им „ох”-кат незабравките,
но дядовци корави... Не прощават!
От радост попа си изяде килимявката –
на кръщенѐта ще го викат и гощават!

Ех, маминдолски легендарни митове,
подслаждани от спомени с ракия...
Дали завиждаме – защо ли питаме
с въздишки значещи: „Не сме от тия...”

Бой..Боев, 27.08.2018