автор: ivliter

Животе, поспри се!
Накъде с това шеметно темпо, припряно?
Нали виждаш,
задъхвам се аз и потя се
и твоите крачки широки
не мога да следвам.
Спри, чело да избърша
и дъх да поема…
И без да тичаш пак бързо минаваш –
осмислен дълбоко или не съвсем,
промушваш се гъвкаво ти между хората
и неразборията на суетата.
Поспри, да те видя за мъничко още
и думите свои таени в душата
да мога спокойно сега да ти кажа,
докато пътят ни все още общ е,
защото аз знам, че май твърде скоро
надеждно завинаги с теб ние двамата
съвсем неочаквано ще се разделим…