автор: edelweiss_95

Небето над Загреб раздигаше своите облаци и отваряше път на жарките лъчи. Усещаше се предстоящият преход между лято и есен, който настъпваше с всяко следващо утро. Мале́на се разсъни. Някой съвсем плахо открехна вратата на купето. Възрастен мъж, държейки поднос ѝ поднесе чай. Тя му благодари с вежлив поглед и отново облегна уморената си глава върху дебелото стъкло. В съзнанието ѝ изплуваха бледи петна, които тя едва успяваше да съедини в един общ пъзел.
Наближаваше обед. Йонна отдавна се бе качила във влака и вече пътуваше към Лиеж. Годеникът ѝ бе заминал към чуждата страна преди около месец. Сега, тя, отиваше при него, защото в своята утроба носеше тяхното бебе.
Годеникът, беден и влюбен, бе миньор и му се наложи да емигрира, едва няколко дни, след техния годеж. Мъжът не знаеше, че избраницата му се движи по релсите към него. Щом пристигна, Йонна се свърза по телефона, а мъжът, приятно изненадан, я посрещна, и заведе в своето общежитие.
Но няколкото дни, прекарани в ласки и нежност, се оказаха лъжовни за двамата влюбени. Докато трая дългото пътуване, вътрешният баланс на младата годеница се бе нарушил, а това впоследствие се оказа неблагоприятно нито за нея, нито за бебето. Едва навлязла в шестия месец, младата жена роди преждевременно и отрочето бе поставено в кувьоз.
И така в продължение на три месеца, бебето Мале́на, както го записаха, бе поставено на системи, и изкуствено хранене. Детето се оказа борец и оцеля, въпреки смъртта на своята майка, която не издържа на тежката операция. Не след дълго нейният татко – миньор, също пое към отвъдното, понеже не успя да се справи с болката, нанесена върху неговата психика.
Минаха години. Бебето Мале́на порасна и се превърна в красива госпожица. След смъртта на своите родители, тя бе осиновена от белгийско семейство. Приемните родители, я бяха изучили и момичето стана акушер-гинеколог. Имаше сериозен приятел, който мислеше съвсем скоро да ѝ предложи брак.
Уви, младежът загина при автомобилна катастрофа и това черно събитие постави поредния печат над опечалената Мале́на. Съдбата я бе белязала още в утробата на майка ѝ и не спираше да ѝ поднася удар след удар, но тя никога не падна духом.
Веднъж, при акушерката Мале́на, отиде да ражда едно славянско момиче. Мале́на, като видя топлината, излъчваща се от лицето на младата родилка, което бе като мираж в студената страна, мигом се изпълни с радост. Родилката представи своите роднини пред акушерката и те се запознаха с нея. Там бе и овдовелият свекър на младата родилка. Възрастният мъж и Мале́на, дълго разговаряха под старите люляци, красящи родилната сграда. След тяхната непредвидена среща, в съзнанието на Мале́на заработи мисъл, която я теглеше към нейната родна страна. Старата дама отдавна не притежаваше нищо. Беше повече от бедна, но винаги си остана силна.
Локомотивът изсвири и Мале́на се събуди. През нейното съзнание премина целият ѝ живот, като на кинолента. Сега, тя и мъжът, с когото се запозна в родилния дом, се намираха на перона. Като че ли цял живот, Мале́на бе мечтала да прочете надписа „Добре дошли в Загреб”.