Небесни тъпани удариха с неистов ритъм
в мегдана на небето.
И облаци обезумели
замятаха развети тъмни тежки гриви,
задрусаха изчадовата ръченица
на своя буен нрав
и се посипа от зловещия им смях
събираната злоба в ледени зърна.
Със сила те заудряха по всичко
и заглушиха всичко с пукот стон и вопъл.
И след пороя по-добре
денят да мине със затворени очи,
за да не види повсеместната печална гледка…