автор: pavlinag

Това са само думи след тъга,
кристалчета от клетчиците сиви,
мъгла след огъня, заровен в пепелта,
след полет – пристан, отдих след усилие.

Емоциите няма ги, уви!
Тъй хубаво ми беше да тъгувам.
Не много умни, може би, слова,
но някак си ме карат да празнувам.

Това са само мисли във нощта,
които пиша, за да не забравя.
Преграда сложих. Болката умря.
Сега съм нова и деня прославям.