автор: MN

Измислена съм като приказка,
пресякла пътя ти отдясно.
Отляво (трудно е за свикване)
потъпкано е и е тясно.

Несбъдната съм от прегъване,
на твърдост имам да се уча,
но пазех се и след разсъмване
изправях се за всеки случай.

Вълна безбрежна, но атлазена,
отмивам пясъка в очите
и щурм пороен (недоказано)
над сушата наум се скитам.

До теб съм – мисълта невидима,
от зримото изстина много,
познаеш ли в съня очите ми,
долей в рисунъка им огън.