автор: hana

Бог създаде и мен от пръст –да съм равна с Адама.
Ала скоро ми сложи кръст – замени ме с онази дама.
Тя... го слуша. Едноребрено мълчи и рода продължава,
а Адам за нея сякаш няма очи и за страха си я назидава.
Тя обича без слова и мечти – привикнала да прощава,
да премълчава и да я боли, и да не взема, когато дава…
Тя не люби паднали ангели и не приласкава страхове нощем,
не живее между две ласки и не смее да си поиска още,
не събужда възторг и ужас , не замръква в гората на мрака.
(А така и се иска понякога!) Тя е ЕВА и просто трябва да чака!!!
И макар без измислени царства, аз царувам на свой небосклон.
Обичта ми и моята ласка не са медал и не са за поклон.
Забравена и забранена, одумвана и заклеймена от памтивека неведнъж,
От нежност наранена, но с обич озарена, ще действам като мъж.
Несломена от мъжка власт, с поглед твърд като тъмен гранит
над деня и нощта Му властвам аз. Аз съм огънят с име ЛИЛИТ.