Денят ми- някак равнодушно,
се ниже под небето цял.
От всякъде е все задушно
и хоризонта си е бял.
А аз забързано го следвам
и нося свойте грехове.
Наум със Космоса бседвам,
със неговите светове.
И аз- самотен на земята,
загледан в тези небеса,
гадая с мисъл за маята
на всички божи чудеса.
Накря в залеза навлиза
под сянката на кръст червен.
И нещо от небето слиза
с повтарящ се във мен рефрен.