автор: radi_radev19441944

Понякога в живота е кошмарно.
Изпушвам от излишъци и липси.
Прераждането може би е вярно,
но с всеки нов апокалипсис.
 
Миражите безспорно са далечни
и сам е всеки в своето безумство.
Виновникът осъжда се на вечност
в притихналото ехо от триумфа.
 
Не е възможно да се случи чудо
и има сол в сълзата на палача.
Блаженстващи са Ироди и Юди
когато младенците плачат.
 
И този фарс повтаря се с години.
Отдавна е игра на компромати.
Разбира се Христос, че е невинен,
но иска забавления тълпата.
 
И любовта е също тъй подсъдна,
особено, когато е последна.
Възможно ли е нещо да се сбъдне,
ако смъртта зад всеки ъгъл дебне?
 
Тя идва тук и всичко мигом спира.
Дори и Бог застава чинно.
Лъжа е в този съд да се пледира
с презумпцията за невинност.
 
И всеки сам самотно се спасява.
И няма съд, и няма магистрати.
Заглъхва мълком всяка земна слава
сред грохота на тишината.