автор: misteriavechna

Август се е скрил в асфалта,
и нажежава го, и го разширява,
пъклено, и някак стъклено.

Август гони те под сянката,
и нагнетява те, и те изморява,
потно и някак лепкаво.

Август доближава слънцето,
и допира те, и те влавява,
гориш, и някак не изгаряш.

Август те е стиснал в щипките на рак, и те затиска, и те задушава,
солено и някак на вълни.