автор: Mojsei

Съзрях това момиче малко
в онзи бар-страна на край света:
не плачеше, но беше жалко,
че бе потънало в самота.

Припомних си, че то отдавна
надникна в моето сърце -
открито, с усмивка презабавна
и драсна белег там - с перце...

Само от бара се надигна
и стана някак изведнъж -
с усмивка блага ми намигна,
душата му промълви: "Моят мъж?!"

- Един за друг с тебе сме родени!-
промълви моята душа.
- Чрез поглед пръв сме ний сгодени!
Поисках порива да заглуша.

Самотни хора имаше в бара -
мнозина бяха, не един:
любимата ми взе китара,
запя и каза ми: "Амин!"

Засвири някак много лесно,
усмивка подари на всеки
и с настроение чудесно
прогони скуката навеки.

Излязохме от бара двама,
а там отново влезе самотата -
ръката стисках аз на мойта дама,
защото бях намерил красотата.