автор: edelweiss_95

В тъмния здрач, покрай старата камбанария се прокраде сянката на мъж. Въпреки, че имаше луна над селото, мракът си оставаше твърде потаен и непрогледен. В прохладната нощ, щурците със своите ноти, създаваха хармония и наслада за жителите на Тузлу алан. Неочаквано, откъм римския мост долетяха писъци. Явно някой през тая нощ не спеше. Една старица, бъркаше маджун1 в бакърена тава, свита под старата плевня. Тя се позаслуша за миг, но не можа да чуе нищо друго, освен пръщенето на сухите съчки, които бе наклала, за да приготви гъстата течност.
След малко се чуха и изстрели. Кучетата на двора залаяха. Старицата този път бе чула вдигнатия шум. Насочи се към портите на Хайредин ага, както го знаеха повечето. Мъжът бе потънал в дълбока дрямка, но виковете на старата жена, го удариха като мълния и той мигновено изскочи навън.
Двамата се забързаха към голяма къща, която се намираше недалеч от селския мегдан. Хайредин ага беше кмет на селото, а старицата бе негова леля.
Те предположиха, че изстрелите, които долетяха към тях са от голямата къща, до Попова чешма. Неслучайно техните мисли бяха насочени именно към тая къща. В нея живееше прегърбена докторица, която страдаше от психично заболяване и бе проблемна личност. Никой в селото не я обичаше и не разменяше и дума с нея. Прегърбената, бе затворила пътищата си към всеки.
Страдаше от рядко заболяване, така нар. шизотипно разстройство на личността2, което я караше да живее като скот. За повечето, бе една жалка нещастница. Никога през дългото си пустинно битуване, тя не успя да открие сродна душа, която да поеме редом до нея по пътя на живота. Така и не намери душевен мир в себе си. Но и как това би могло да се случи, след като спокойствието е дар, който притежават само ония, които имат сърце, а на нея това ѝ липсваше порождение. Прегърбената, притежаваше добро образование. Беше лекар и бе натрупала доста имане. Ала в ранните ѝ, детски години се беше отключила травма, която тя така и не можа да превъзмогне с времето. Нареченият от нея дядко или нейният дядо, когото тя тачеше до небесата, още на седемгодишна възраст я бе насилил. Момичето, което тя бе тогава, не сподели с никого за - пошлото деяние, извършено върху невинното ѝ тяло, от което най-пострада крехката ѝ детска психика. Навярно, ако го бе направила, то, сигурно животът ѝ щеше да се развие под сюжета на друг сценарий и финалът му, щеше да бъде по-различен...
Един следобед, докато пастирът Караджелеби, прибираше своето стадо, прегърбената докторица се развика след него. Мъжът не ѝ обръщаше внимание, но тя продължаваше да ругае подире му.
Пастирът не се палеше лесно. Животът го беше смирил и по-голямата част от него, той бе прекарал в затвора. И така, в продължение на няколко месеца, щом пастирът се зададеше откъм Попова чешма, жената излизаше на каменната тераса, и започваше да плюе по него.
Веднъж обаче, психичноболната, прекрачи търпението на побелелия мъж. Обвини го за смъртта на неговата покойница, а от всичко на тоя свят – това най-много го мъчеше, защото той бе наклеветен за смъртта ѝ и истината оставаше друга.
Една сутрин, преди доста години, жената на пастира се бе свила от болки в ченето. Тутакси мъжът я заведе при прегърбената докторица, тъй като тя разбираше от болести по зъбите. Докторицата ѝ предписа билки, към които за жалост се оказа, че болната е алергична. Не след дълго жената на пастира се спомина, а прегърбената, за да очисти съвестта си, и за да потули случая, прехвърли своя грях над овдовелия съпруг.
Щом свършиха обидните думи, които бълваха като огън от психичноболната, пастирът, се обърна към нея и я помоли най-учтиво, да спре да говори по негов адрес. Тя дори не изчака мъжа да се доизкаже и го заплаши, че ще подаде жалба до полицията. Този път го обвиняваше в кражба, а това отново не бе истина...
Хайредин ага и старицата, приближаваха с бързи крачки портите на голямата къща. Щом влязоха вътре, откриха две окървавени тела. Докторицата се бе простряла пред портрета на своя дядко, а до нея, държейки своята пушка, лежеше пастирът Караджелеби.

1маджун - представлява сгъстен сироп от плод с високо съдържание на захар.
2шизотипно разстройство на личността - широко разбирано като разстройство от "шизофреничен спектър".