автор: antoan1antoan

И никога и нищо не е сигурно -
освен когато има сливане.
Тогава сме наистина щастливи
и разума изключва предвидливо.
И има музика - и определено
мен ме има. Дали е фантазиране?
Какво от туй... - И чакат ме сълзи.
Не може, ах не може да е по-различно -
на нашата Съдба игрите демонични.
Защо - кога и как, дали е правилно...
Отпадат в миг въпроси изненадани.

"Не си измислил ти мелодията на живота!"
Дочувам аз гласа на мойта Муза.
Пропява птица и отново съм в пътуване:
"А ти така не искаше и да ме чуваш!"

О - да. Това е вярно. Сънят-кошмар притегля ме омайно.
Аз бях АЗ, сега е същото отново. Ах това Прераждане?
О Боже - и всичко ли повтаря се в безкрайност?!