автор: ivliter

Небето бързо потъмнява
в оловно-сиви тежки сенки.
Сред гръмотевичната канонада
навярно облаците пак
хоро дъждовно ще играят.
Разплаканото лятото там
под стрехата в уплаха свито
ще гледа тъжно и унило
как лудо скача ледената радост
безмилостно и ненаситно,
по плочника, и по труда на хората.
Уплашени,
очуканите хоризонти от зърната
ще се смаляват
и ще се крият
от погледите търсещи надежда за пощада.
Тъмнеят побеснели небесата
и нощ в душите
разплита тежките си черни плитки.