автор: Angelche

Ще ти дам на заем мечтите си,
искаш ли? Но само на заем,
после ми ги върни.
Да чувам в гласа ти потаен
неуморно как свирят щурци.
Да откриеш още в мечтите ми,
че светът свършва там, където започваш ти
че ми стигат допира и дъхът ти
и нищо друго няма значение.
Под наем мислите си ще ти дам,
ще ги наемеш ли?
Но наема ще си платиш.
Само мисълта, че си някъде там
ме кара да тичам срещу вятъра
и бягайки да знам,
че всяка пътека ме води към теб
в глухарче политнало с полъха му
да усещам твоите изгреви,
да гоня светулки и да ги намирам
в мрака на очите ти- парещи въглени.
Ще ти подаря проклятието си!
Знам, ти за него мечтаеш.
Проклятието да те обичам,
да мисля само за теб
и там между утрото и съня,
с всяко вдишване под твоите пръсти
да се чувствам завършена…
…до теб!