автор: FluBalu

Две хубави циганки влязоха нявга у нас.
Дъждът ги покани. Аз само отключих вратата.
Едната бе млада и с трепета пръв на жена
широко отвори очи и плътта си загатна.

На другата дадох да пие горчиво кафе.
Дори не погледнах лицето ѝ. Гледах ръцете,
с които над топлата чаша разчупи на две
три капки дъждовни и с тях подслади си кафето.

Забравих за малката. Беше невинно дете.
По-знойната циганка носеше рокля на рози.
Бях мъж на години, живял в самота на светец,
но в този момент се почувствах от дявол по-грозен.

Поисках да късам цветята със страст на сатир
и в тях да гася възкресената жажда на устните,
но спрял бе дъждът, кафето изпито и в мир
красивите циганки тръгнаха. Стана ми пусто.

Минути по-късно жените крадливи кълнях,
разбрал че ги няма парите, часовника, пръстена.
Едната от двете до края ще идва в съня ми,
три капки дъждовни в сърцето горящо да ръсне.

Цвета Иванова