автор: pastirka

Несбъднат до писък,
нечакан до смърт,
животът е твоя награда.
Поемаш си риска
и тръгваш на път,
да пишеш с дъха си балада.

Сълзите - прашинки
от бял тебешир -
след тебе чертаят пътека.
И в цветни картинки
от луд панаир
следи завещаваш, човеко.

Горчи под небцето,
изгаря те вик,
денят ти дори колабира.
Но всичко, което
тупти в този миг,
тревогата в теб алармира.

Да знаеш, че спреш ли,
застига те смърт
чудовищно алчна и дива.
Дори с почерк грешен,
проправай си път
към своята участ щастлива.