| Безмълвие се стича бавно
по странна, някак смътна крива,
прецежда се през мен коварно
и плавно във душата ми попива.
Посърва още във зачатие
на мислите крилете неразтворени
и като алчно, алено проклятие
след себе си оставя мъртви корени.
Не вниква даже лъч от светлина
в пашкула, който ме обгръща
и някъде по дъното пълзи вина,
но там не трябва да се връщам.
Животът ми ехидно схоластичен,
отхапва най-последните ми чувства
и ги захвърля, с удар саркастичен,
към мрака, който нищо не изпуска.
Прекършен съм, останал неоплакан,
от хиляди несбъднатости закърнял,
не искам нищо, нито някой чакам -
прозорците съм здраво заковал.
Обаче, сякаш из студа и самотата
на всичките ми тленно-бледни зими,
спотайва се надежда непозната,
че може би... все някъде те има...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Неутомимо, въпреки..." | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Неутомимо, въпреки... от Azer на 30.03.2019 @ 07:51:28 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е като има надежда! Силен финал! |
RE: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.03.2019 @ 14:56:21 (Профил | Изпрати бележка) | А пък най-ироничното в цялата случка, е, че тотално и много твърдо не вярвам в надежди и разните му там хепи-ендове :) Обаче думите като дойдат (ако и когато, все пак) се нареждат сами. Тъй че... прoсто ги записвам и се примирявам се с тяхната представа за финал :)
Благодаря ти, Azer! |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от yd (whereareyouhiding@iaminmyself.org) на 12.08.2018 @ 15:21:05 (Профил | Изпрати бележка) http://www.iaminmyself | ... Страховито настроение! Позволи ми вариации и благодаря!
Неутолимо или безатомно?
Безмълвието се стича бавно
по странна някаква смътна крива,
прецежда се през мене коварно
и плавно в душата попива.
Посърва още в зачатие
на мисли с криле неразтворени
и като алчно, кафяво проклятие
оставя пред себе си корени.
Не вниква и лъч светлина
в пашкула, във който затворен съм
по дъното някъде припълзява вина,
но там не съм аз - няма ме.
|
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 13.08.2018 @ 22:42:09 (Профил | Изпрати бележка) | Всички сме в пашкули, обременени, горчиво всамотени и вътрешно неугледни...
Не обръщай внимание на края, дето бръщолевя уж надеждно...
Интересно какво не ти хареса в аленото проклятие, че го замени с кафяво такова? :)) |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от elsion (negesta@gmail.com) на 08.08.2018 @ 22:30:38 (Профил | Изпрати бележка) | прозорците отдавна не поглеждат
към сивкавата улица, където
се шляе безпризорната надежда;
с капаци са покрити; и с резета.
Но ти не гледай от мен. Надеждата май все пак е хубаво нещо :)
|
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 11.08.2018 @ 12:26:02 (Профил | Изпрати бележка) | Водата е студена, облаците зли и безпощадни,
а улиците на живота ни са страшно стръмни...
Вали ни всекидневно, но ние все сме жадни
и чакаме разсвета с души обречени на тъмно...
Не вярвам в никакви надежди, не се притеснявай ;) |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от Angelche на 30.07.2018 @ 00:53:19 (Профил | Изпрати бележка) | Всяко нещо си стои във времето и пространството
и си чака мига в който да се случи!
Финалът с надеждата много ми хареса! |
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 30.07.2018 @ 12:22:10 (Профил | Изпрати бележка) | Викаш, някъде притаени във воала на бъдното, се крият неща, готови да се сгромолясат изневиделица връз нищо неподозиращите нас... Тънко притеснително ми звучи :) Оф, този финал. Не е типичен за мен, ама така се подреди тук :) |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от libra на 28.07.2018 @ 20:01:13 (Профил | Изпрати бележка) | как беше..Нека сме добри към себе си, другото ще се плъзне правилно и ще се подреди и само... |
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.07.2018 @ 21:33:43 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да знаеш, че някой се вслушва в думите ти... |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от libra на 28.07.2018 @ 22:04:50 (Профил | Изпрати бележка) | ахаха :)))) аз тези неща отдавна ги знам, в случая ги напомнях на теб :))))))
можеш да не ми отговаряш, че не ми се философства по нощите :) |
]
]
Re: Неутомимо, въпреки... от mariq-desislava на 28.07.2018 @ 10:42:32 (Профил | Изпрати бележка) | Има я, има я, в унилото усърдие на универсума, в непоколебимата ненавист на невзрачните спомени, дори в мимолетния мрак мнимите ѝ стъпки долитат директно в муселиновата ти тишина.{} |
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.07.2018 @ 15:55:58 (Профил | Изпрати бележка) | Не съм сигурен за мимолетния мрак, но да, знам че се крие и дебне в мимозимния. Ненавистен мим, с разпенен грим, който може само да взима и взима, и мислите да опаяжинва в сърдечноледена зима...
Скоро видях една огромна нива с едри слънчогледи, до един обърнали гръб на слънцето. Явно светът вече усеща диханието на Края, когато хоризонтът ще бъде просто ръб, през който потопът от сълзите на всички звезди ще прелее връз нас... |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от rady на 27.07.2018 @ 23:24:32 (Профил | Изпрати бележка) | Не се отчайвай, Повелителю на мрака
и отпразнувай личния си празник!
Една светулка някъде те чака,
за да направи мрака ти прекрасен...
ЧРД, ти казвам от моя пашкул!:))) |
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 28.07.2018 @ 15:59:15 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам за нашите пашкули,
но всичките ми молекули
са се подули като дюли -
как мразя дъждовния юли...
Здравей, красавице южна и благодаря :) |
]
Re: Неутомимо, въпреки... от veesii70 (veesii70@abv.bg) на 13.01.2019 @ 16:54:52 (Профил | Изпрати бележка) | Хубаво стихотворение и още по-хубав финал!
Поздравления! Хареса ми! |
Re: Неутомимо, въпреки... от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 19.01.2019 @ 13:18:06 (Профил | Изпрати бележка) | Хубавото на хубавото, е, че просто е хубаво и няма нужда от излишни обяснения:) |
] | |