автор: henryoliver

Три прози

Зима
"с вериги окован,
от двадесет години.
Вечерял плъхове нерядко,
смъртта да срещне не желае..."

Всичкото ми мечтаеше да напусне хилядоетажния си живот, да се спусне надолу по стълбището, да излезе навън и да посрещне пролетта. Глупавото ми всичко!


Слънце
То беше решетково. Една пияна жена ми бе казала веднъж в тъжен бар: "Не се опитвай да гледаш това, което се случва наоколо, защото това ще те натъжи. Още по-малко опитвай да виждаш - това ще те убие!"
Тази пияна жена не познаваше нищо от мен и се зачудих защо ми говори така?!


Празно
Когато онези ужасно красиви цветя започнаха да посивяват, а стъблата им да се превиват, заплаках. А когато първото черно листо падна мъртво в пръстта, взех лопатата и закопах всичко в земята. Несъвършенство!